Хипогонадизъм - видове, симптоми и лечение - Sexo Blog

Хипогонадизмът е хронично хормонално нарушение, при което половите жлези – тестисите при мъжете и яйчниците при жените – не произвеждат достатъчно количество полови хормони като тестостерон, естроген и прогестерон.

Това състояние може да възникне както при мъже, така и при жени, като засяга различни аспекти на здравето – от половото развитие и репродуктивната способност до емоционалното състояние и костната плътност. Обичайните симптоми включват намалено либидо, сексуална дисфункция, безплодие, загуба на мускулна маса, умора, депресивни състояния и нарушен менструален цикъл при жените.

Хипогонадизмът може да бъде вроден или придобит, първичен (в резултат на проблем в самите полови жлези) или вторичен (вследствие на нарушена регулация от хипофизата или хипоталамуса). Независимо от причината, навременната диагностика и правилно подбраната хормонозаместителна терапия играят решаваща роля за възстановяване на хормоналния баланс и подобряване на качеството на живот.

Какви са причините за хипогонадизма

Причините за хипогонадизма се делят основно на две групи: вродени и придобити, както и според мястото на нарушението – в половите жлези (първичен хипогонадизъм) или в хипофизата и хипоталамуса (вторичен хипогонадизъм).

Вродени причини за хипогонадизъм

Сред вродените форми най-често се среща синдромът на Калман – генетично състояние, което води до забавено или липсващо полово съзряване, съпроводено често с липса на обоняние. Други генетични синдроми, като синдром на Клайнфелтер при мъжете и синдром на Търнър при жените, също могат да доведат до недостатъчна продукция на полови хормони.

Придобити причини

Придобитият хипогонадизъм може да се развие във всеки етап от живота и да бъде резултат от:

• Травми или хирургични интервенции в областта на половите органи
• Излагане на радиация или химиотерапия
• Инфекциозни заболявания (напр. заушка, засягаща тестисите)
• Автоимунни състояния, при които тялото атакува собствените си жлези
• Хронични заболявания (напр. диабет, хемохроматоза)
• Стареене – с напредване на възрастта, продукцията на полови хормони естествено намалява

Вторичен хипогонадизъм

Когато проблемът не е в самите полови жлези, а в мозъчните структури, които ги контролират – хипоталамус и хипофиза – се говори за вторичен хипогонадизъм. Той може да бъде причинен от:

• Доброкачествени или злокачествени тумори в хипоталамо-хипофизния регион
• Травми на главата, мозъчни операции или възпаления
• Силно изтощение, хроничен стрес или анорексия
• Прекомерно физическо натоварване, особено при атлети и бодибилдъри

Важно е да се определи точната причина за хипогонадизма, защото от нея зависи както подходът към лечението, така и очакваният резултат от терапията.

Симптоми на хипогонадизъм

Проявите на хипогонадизъм са различни при мъже и жени. Има и сходни психологически симптоми (и при двата пола), които могат да отключат това състояние:

• Депресия и тревожност
• Раздразнителност и промени в настроението
• Намалена енергия и концентрация

При мъжете най-очевидните симптоми включват намалено либидо и сексуална дисфункция. Освен това, може да се стигне до безплодие (поради липса на сперматогенеза) и до загуба на мускулна маса и сила.

Възможно е да се повиши телесната мазнина, особено в областта на корема и да намалеят окосмеността и костната плътност.

При мъжете

• Намалено либидо
• Сексуална дисфункция и еректилни смущения
• Безплодие
• Загуба на мускулна маса и сила
• Повишени мазнини (особено в коремната област)
• Намалена костна плътност и риск от остеопороза
• Намалена окосменост

При жените се наблюдава нередовен или липсващ менструален цикъл. Появяват се горещи вълни и нощно изпотяване.

Обикновено това е съпътствано от сухота на влагалището, понижено либидо и остеопороза, която представлява загуба на костна плътност.

При жените

• Нередовен или липсващ менструален цикъл
• Горещи вълни и нощно изпотяване
• Сухота във влагалището
• Понижено сексуално желание
• Остеопороза

Освен физическите симптоми, и при двата пола могат да се изпитат психологически проблеми като депресия, тревожност, намалена концентрация и енергия, усещане за раздразнителност и промени в настроението.

Как се поставя диагноза и какво представлява лечението

Първата стъпка към диагностициране на хипогонадизма са хормоналните изследвания.

Трябва да се направи измерване на серумните нива на тестостерон (при мъжете), естрадиол (при жените), както и на лутеинизиращия (LH) и фоликулостимулиращия хормон (FSH).

• Тестостерон (мъже)
• Естрадиол (жени)
• Лутеинизиращ хормон (LH)
• Фоликулостимулиращ хормон (FSH)

Повишени или понижени стойности на LH и FSH могат да дадат насоки дали става въпрос за първичен или вторичен хипогонадизъм.

При съмнение за тумор или структурни аномалии се прилагат образни изследвания като MRI или CT на мозъка, за да се огледа хипофизната жлеза.

Мъжете могат да бъдат насочени и към спермограма, ако има оплаквания от безплодие.

Обикновено, стандартното лечение при хипогонадизъм се извършва с назначаване на хормонозаместителната терапия (HRT).

• При мъже: тестостеронови гелове, инжекции, лепенки
• При жени: естрогенова или комбинирана терапия, особено при преждевременна менопауза

Промените в начина на живот също имат значение. Здравословно хранене, редовна физическа активност, ограничаване на алкохола и редовен секс могат да повлияят благоприятно на хормоналния баланс.

При вторичен хипогонадизъм може да се използват медикаменти, стимулиращи хипофизата, като гонадотропини.

Важно е терапията да се провежда под медицински контрол, защото неправилното прилагане на хормони може да доведе до усложнения.

Рискове и проследяване на процеса на лечение на хипогонадизъм

Както всяка медикаментозна терапия, хормонозаместителната носи определени рискове, особено ако не се проследява правилно.

При мъжете се наблюдават повишения на хематокрит (кръвна гъстота), което може да доведе до тромбоемболични събития.

Също така трябва да се наблюдава състоянието на простатата, тъй като тестостеронът може да стимулира нарастване при наличие на латентна хиперплазия или карцином.

Жените, приемащи естроген, имат повишен риск от тромбози и затова се изисква внимателно индивидуално преценяване на ползите и рисковете, особено след 50-годишна възраст.

Най-добрата първа стъпка, която може да се направи, това е консултацията с ендокринолог, който може да прецени причината, да назначи адекватни изследвания и да препоръча индивидуализиран подход към лечението. Колкото по-рано бъде поставена диагнозата, толкова по-ефективно ще бъде лечението.

Здравословното хормонално равновесие не е лукс, а основа за дълъг и пълноценен живот.

Хипогонадизмът не е просто понижение на хормоните - това е състояние, което може да повлияе на цялостното здраве, психиката и репродуктивните функции. Съвременната медицина разполага с ефективни методи за диагностика и терапия, които значително подобряват качеството на живот. Ранното откриване, навременното лечение и проследяването са ключови за справяне със състоянието.